• BGN
Телефон за контакти: +359 899 840 122
Вземете безплатен ваучер за 10лв. отстъпка при пазаруване! Грабни ваучера

Кралицата на сенките

Кралицата на сенките

„Една проста госпожица, бедна, вдовица на един сатирик, незначителен поет, прислужваща на метресата на Краля, става довереница, любовница и както се говори съпруга на един велик монарх, намиращ се в разгара на мъжката си сила и на върха на славата”. Така Езекиел Спанеим посланик на Бранденбург резюмира светкавичното издигане на Франсоаз д’Обинье, маркиза дьо Ментнон.


Тя е родена в затвора Ниор и прекарва ранните си години на остров Мартиника. Връща се във Франция на практика без пукната пара. На шестнадесетгодишна възраст Франсоаз се жени за поета Пол Скарон, който е по-възрастен от нея с двайсет и пет години и който я оставя вдовица през 1660 г. Ставайки стопанка на салона на съпруга си, Франсоаз среща най-забележителните литературни фигури на своето време, което значително помага за образоването й. Тя посещава и модните салони Отел дьо Ришельо и Отел д’Албре, където е ценена заради чаровното си кокетничество, културата й и веселия й характер. Това е мястото, където тя се сприятелява с Мадам дьо Монтеспан. През пролетта на 1669 г. последната й предлага да се грижи за първото й дете от Краля. Пет години в една къща на улица Вожирар тя обучава незаконните деца на Луи. Но тъй като тяхното съществуване е обществена тайна, децата са признати на 20 декември 1673 г. и през януари 1674 г. Франсоаз д’Обинье се появява в Двора като член на домакинството на Мадам дьо Монтеспан. Образованието, което дава на децата и което е постоянна причина за дразги с Мадам дьо Монтеспан я сближава с Луи XIV. Двамата имат обща слабост към Луи –Огюст дьо Бурбон, бъдещия херцог дьо Мен - дете със слабо здраве, но с възхитителен дух и интелигентност, които очароват.


Търпеливо Франсоаз д’Обинье плете мрежите си зад кулисите, за да накара Краля да я забележи. Отначало спечелва уважението му, после приятелството му и става малко по малко негова довереница. Луи XIV скоро е привлечен неудържимо и търси нейната компания. Вероятно тогава, около 1674 г., тя става негова тайна любовница и съперничка на своята горделива работодателка. „Тъй като тя беше направила от Мадам дьо Ментнон това, което тя представляваше, разказва Мадам дьо Севинье, тя (Мадам дьо Монтеспан) не можеше да не страда, като вижда, че нейното собствено произведение я погубва”. Тази, която придворните наричат „Мадам дьо Ментнон” получава многобройни облаги, замък и титлата Маркиза дьо Ментнон. От 1679 г. нататък благоразположението на Краля се засилва след аферата с отровите, когато той разбира, че е бил играчка в ръцете на Мадам дьо Монтеспан.

През януари 1680 г., когато децата на Краля достигат своята зрялост и им е назначен наставник, тя става придворна дама на младата съпруга на Дофина, една важна позиция,която се дава само на дами с висок благороднически произход. Следващата година получава един апартамент във Версай, радвайки се на несравнимо положение: на първия етаж, етажа на благородниците и до апартаментите на Краля. Последният вече съвсем видно показва белези на съобразяване с маркизата и техните необичайни отношения: когато тя получава правилегията публично да седи във фотьойл в присъствието на Луи, докато околните трябва да се задоволяват с табуретка или да стоят прави, избухва скандал в Двора, отнасящ се до етикета. Тя става обект на подлизурство, клюки и ревност, които съпътстват през цялото време нейното изумително издигане. Известна е броеницата от квалификации, с които я характеризира нейната снаха принцеса Палатин: „стар парцал”, „сбръчкана бабичка”, „стара маймуна”, а скромният й произход й спечелва омразата на Сен Симон, който е най-големия й обвинител пред Историята. Това е началото на „черната легенда” за една личност, амбициозна и с окултна власт над Краля.

Наистина, в нощта на 9 срещу 10 октомври 1683 г., само няколко седмици след смъртта на Кралица Мари-Терез, Луи XIV се оженва за Маркиза дьо Ментнон. Отказвайки се да сключи нов брак, оправдан политически, като резултат на „преобразяване”, Кралят почувствал, че трябва да прекрати „греха” и да се ожени за тази, която той нарича „Ваша твърдост”. Известен на всички, този морганичен (т.е. с по-нискостояща личност) брак не е обявен никога официално. Маркиза дьо Ментнон не получава никога нито титлата, нито правилегиите на Кралица на Франция, а само официална позиция в Двора.

Със сложен характер, голяма интелигентност, смесени с амбиция, властност, „нежност и сухота” анализира Фенелон, тя стои в сянка и играе важна роля в Двора в края на управлението на Луи XIV, охарактеризирано като епоха на преданост и аскетичност.

За разлика от любовниците на Луи XV, тези на Луи XIV нямат никакво политическо влияние и не се месят в държавните дела. В своите Мемоари Кралят подчертава ясно тази политическа предпазливост на своя син, Великия Дофин.Той му прави две предупреждения: „първото е, че времето, което посвещаваме на любовта не трябва да бъде в ущърб на нашите дела” и второто е:
„че най-деликатно и трудно е да освободим духа си от това, което нашето сърце вече е изоставило”.