• BGN
Телефон за контакти: +359 899 840 122
Вземете безплатен ваучер за 10лв. отстъпка при пазаруване! Грабни ваучера

Разкаянието на една метреса

Разкаянието на една метреса



Продължение от Завръщането на една маркиза и бягството на една метреса

На 19 април 1674 г. Франсоаз Луиз дьо Ла Валиер влиза в Кармел, тя няма още 30 години, но е състарена. Тя е облечена в най-хубавата си церемониална рокля и влизайки в килията, още същата вечер си отрязва косите. Три месеца по-късно взема името Луиз на Милостивите. В манастира тя става много рано сутрин, прави покаяние, върши домакинска работа, гладува постоянно, но често е посещавана от много хора между които: Мадам  дьо Монтеспан, Кралицата и новата Орлеанска херцогиня (Принцеса Палатин, новата съпруга на Господина), на която Луиз е поверила обучението на сина си, граф дьо Вермандоа. Мадам  дьо Севинье, която я посещава на 4 януари 1680 г. пише на дъщеря си: „В моите очи тя има същото очарование, както преди; не я намирам нито подпухнала, нито мършава; тя е малко отслабнала и по-спокойна; има същите очи и същия поглед; аскетичността, лошата храна и малкото сън не са я сломили; аз не виждам нищо особено.”

Величието на жертвената постъпка на Луиз поразява, но всички предпочитали много да не мислят и да не се впечатляват от нейния пример, повтаряйки след Ан Мари Луиз Д’Орлеан, че тя не е първата грешница, която се е покаяла. През 1683 г синът на Луиз, граф дьо Вермандоа, който е наследил всички пороци на баща си, умира, след като изпада в немилост пред Краля заради своята хомосексуалност. Научавайки за смъртта на сина си, Луиз не спира да плаче, а Босюе се опитва да облекчи скръбта й. Тя заявява „ много трябва да плача за смъртта на един син, за чието раждане още не съм плакала”.

Забравена от  Краля, Луиз умира на 6 юни 1710 г., почти на 66 години. Когато казват на Луи XIV, той отговаря сухо: „Ла Валиер е мъртва за мен в деня, в който влезе в манастир”.

Следва продължение...
Източник изображения: Wikipedia, Pinterest